Ghaziya Al Ahda

Преди 10 години
Лара Голдбърг бе типично еврейско момиче. Скромно, благоприлично, добре възпитано, ученолюбиво и, разбира се, имаше своите мечти. Мечтаеше да завърши гимназия, да влезе в престижен колеж, след това в университет, да стане лекар, да помага на хората... И може би всичко това щеше да се сбъдни, до момента поне нещата вървяха натам. Докато след един остър звук от стържене на гуми в асфалт всичко се промени. Стар бус със затъмнени стъкла и изтрити номера спря рязко на тротоара до нея. От вътрешността му изскочиха 3-ма непознати и я натикаха грубо вътре. Тя повече не видя нито родителите си, нито приятелите си... само болка и унижения....
***
- Как се казваш Малката? - попита мургавия брадат мъж на развален английски.
- Л-л-лара. Казвам се Лара. - изпелтечи ужасено момичето.
- От днес се казваш Хазийя. Това е моя дворец, аз Шейх Ал Ахда, а ти ще си моя жена.
-Но аз съм само на 15.
Звукът от плесницата разцепи не само тишината в стаята, но и устната и. Очите и се напълниха със сълзи от ужас и болка. Като парализирана гледаше как си сваля панталона и разкъсва дрехите по тялото и. Ступорът бе вкочанил тялото и без да и позволява да мръдне или да се съпротивлява, ала болката не отиде никъде. Съвсем ясно усещаше разкъсващата агония във всяка фибра на тялото си. Мислите и се зареяха далеч отвъд океана, където може би сега я търсеха и се притесняваха за нея родителите и. Тя вече не беше тяхната дъщеря, беше някоя друга... НЕЧИЯ друга.

Преди 3 години
Хазия гледаше немощното тяло на съпруга си как се поти и гърчи под скъпата ленена завивка. От дробовете му се чуваше онова предсмъртно хъркана характерно за всички, които бяха на път скоро да предадат богу дух. Стаята бе пълна със слуги и лекари, а също и с останалите съпруги от харема, но тя бе най-отпред, прегърнала 5 годишния си син. Хази бе единствената, която успя да дари шейха с наследник и за това се бе превърнала в безспорната фаворитка. След появата на така дългоочаквания син всички наложници и до момента родени дъщери бяха избутани на заден план. Тя бе безспорната господарка в двореца. За седемте си години в този изпълнен с интриги и заговори свят тя се бе превърнала от плахо и благочестиво момиче в коравосърдечна и пресметлива жена. Макар и само на 22 в очите и се четеше такава древност и страдание, че никой не вярваше колко млада е всъщност.
-Оставете ни - прикани присъстващите с леден тон тя и никой не посмя да не се подчини, все пак бе майката на бъдещия шейх. Когато цялото стълпотворение се изниза от огромните покои тя погледна студено без капка любов съпруга си.
-Помниш  ли как ме направи своя за първи път? Как ме изнасили и преби? -От гърлото на клетника се изтръгна нечленоразделен стон, а очите му се разшириха. - Не се бой "любими" няма да те убия, това го правя вече от месеци като сипвам отрова в чая ти. Животът ти е прекалено ниска цена за онова, което ми причини искам да страдаш както аз страдах. Невинност за невинност, един детски живот за друг. Дано гниеш в ада с тази гледка пред очите си.
При тези думи тя извади богато инкрустирана кама от скритата в полите си кания и я плъзна по тънкото вратле на на момченцето си. С едва чуто дихание от този свят си замина една невинна детска душа, а заедно с нея и всичко човешко живяло някога в Хазийя.

Наши дни
-Как се казва търговеца?
-Хазийя Ал Ахда. - най-добрата в занаята, може да ти достави всичко от боеприпаси за руски калашници до части за атомна бомба. Разправят, че тази жена е готова да убие и собственото си дете, ако види изгода в това.
-Жена!? Мислех, че говорим за сериозен бизнес Рашид. Не ми харесва тази работа. Може да загубя милиарди само заради прищявките на някаква си мацка.
-На твое място не бих говорил така за нея. Познавам някои от хората и. Всички треперят от страх само след един нейн гневен поглед. Тя може да бъде доста пробивна, повярвай ми.
-Наприказвахте ли се момчета? -чифт ледено сини очи се плъзнаха по лицата им с хладно безразличие. Младата жената сякаш можеше да види директно в душите им и да стигне до най-черните им грехове.- Е, ще правим ли бизнес или какво? Мислех, че не сме дошли за сладки приказки.
След рязко щракване с пръсти един от охранителите на Хазийя постави пред мъжете огромен подсигурен куфар и го отвори вътре лежеше чисто нов, още лъхащ на фабрика гранатомет. Само че купувачите гледаха стоката пред себе си, бяха твърде заети да оглеждат продавача пред себе си. Тя определено не приличаше на дилър на оръжия, а ако трябваше да сме честни и на жена съвсем не приличаше. Пред тях стоеше съвсем младо момиче с дънки, тениска и кецове... и плашещо сини очи. Да, очите... Именно те бяха тези, които най-много притесняваха мъжете пред нея. Тези очи бяха твърде стари за такова младо момиче, толкова ледено сини и пронизващи, че сякаш бяха видели всичко от началото на света....